Куполни къщи

ТАЙНИТЕ НА ВИДЕЛЕЙКАТА

ТАЙНИТЕ НА ВИДЕЛЕЙКАТА

ТАЙНИТЕ НА ВИДЕЛЕЙКАТА
от книгата Диамантената десетка на Георги Изворски

. . .Защото, прочие, човекът е Божия Лейка,
която се пълни с Небесна Виделина,
с духовен и физически Елей от Божествения Капчук,
за да се поливат растат неговите добродетели. . .

Молитвената шатра или виделейка, изпълнява функциите на интернационален духовен дом  /храм, катедрала, синагога, пагода, църква, параклис и други молитвени сгради и места/  без оглед каква е религията на богомолците, защото тя е ДОМ НА ВЯРАТА НА ЕДИННИЯ БОГ.

Куполни геометрични форми /виделейки/ има на абсолютно всички светилища, оброчища, капища, духовно-религиозни сгради и на всички тъй наречени свети обители. Открити са в пирамидите, тракийските могили, в “косматките“, недалеч от Шипка, в различни култово-жречески съоръжения. В прастари виделейки са отслужвали молитвени ритуали и са живеели в такива нашите предци – траки и прабългари, наричайки ги шатри и юрти. Древните български виделейки са били няколко вида -  походна /войнска, преносима/  по-островърха, за да излъчва вибрация на храброст и желание за устремност и атака. След преспиване в такава юрта боеспособността на войните е нараствала неимоверно. Специална шатра с по-заоблен купол, наречена жреческа /шаманска/, в която и чрез която духовният водач е правил връзка с Всевишния. И обикновената, битова шатра, за ежедневен живот с напълно кълбовиден купол, широка и удобна и повече стационарна. Във виделейката може да се живее и непрекъснато, но ако не е поставена на силно и негативно за човека енергийно поле. Видовете виделейки са естествени и изкуствени – дело на човека. Естествените се разделят на видими и невидими. Видимите са пещерните виделейки, като “Чудните мостове“, пещерата “Очите на Бога“ и мн.други. Всеки объл хълм, връх, могила с куполна форма е вид природна виделейка или прекрасно Божествено съоръжение. Българските планини са пълни с високоенергийни места /включая и светите обители/, защото няма монастир или параклисче, което да не е построено на специално енергийно място. Именно такива места се наричат невидими виделейки.

Но думата ни е за изкуствената виделейка, онази, която човек сам може да изгради и която “разумно“ и “дълговечно“ може да му служи, едновременно като молитвен храм, оздравителен дом и жилище.

Виделейката има формата на половин яйце и то от тъпата му част, обърната нагоре.  Формулата за размерите й е простичка. При диаметър на основата, например, три метра, височината й е две трети от диаметъра  или два метра. Допуска се при строежа 10-15% отклонение нагоре или надолу. Тоното /светлият отвор/ на купола на виделейката по формула е: една десета от диаметъра на основата, умножен по две. Или на виделейка с основа три метра, диаметърът на тоното ще бъде:  300см : 10 =  30 см., 30см х 2 = 60 см. Светлият отвор ще има диаметър  0,60 м.

Класическият модел най-малка виделейка, както казах, има основа три метра  и височина два метра. Тя е ориентирана изток – запад, но това ориентиране е спрямо вратата й, която е от южната страна. Има три кръгли прозорци, от които най-големият сочи изток, а останалите съответно север и запад и са с по-малки размери. Вратата, както споменах, е ориентирана южно и прилича на аеропланна врата, заоблена в двата края, подобно на изтеглен люк.

Най-голямата изкуствена виделейка, която съм видял лично, това е т.нар. римо-тракийска  /трако-римска/  куполна гробница край Поморие с външен диаметър на основата 14 м. и вътрешен – 11.50м., височина – около 8 м. и тоно над 2.50м. Изградена е от тухли и каменни плочи. Прекрасно космическо съоръжение.  В средата има кръгъл “комин“, в който вероятно е имало вита стълба, но по-точно казано това са енергийни спираловидни канали. Енергията й е изключителна и сензитивният човек трудно може да издържи дълго в нея. А нисковибрационният веднага бяга навън.

Друга хилядолетна виделейка посетих на древното светилище “Татул“. Татулската виделейка има напълно яйцевидна форма, обърната с тясната си част надолу.  По размери е съвсем малка и тоното й е почти квадрат. Изсечена е в два огромни къса скала и има не много подходящия надпис: “Тракийски ритуален кладенец“.  Че е ритуално съоръжение – да. И по всичко личи, че е ползвана само от главния жрец за връзка с Небето. Мястото, където е направена на пръв поглед изглежда невзрачно, но фактически там е енергийно огнище.

Ако човек иска да си построи и да живее , и се моли, и твори във виделейката, то основното, което трябва да запази е куполовидната й форма и светлия отвор на върха. За всичко друго може да развихри фантазията си. Разбира се, размерите трябва да се спазват. По- нататък ще изясним защо.

Престоят, молитвовглъбяването, медитацията в специалните  МОЛИТВЕНИ  ВИДЕЛЕЙКИ , все пак, е ограничен. За възрастни 30-40 мин., максимум час. За дечица – 15-20 мин., а дори по-малко. Надхвърлянето на времето за престой води често до обратен ефект и нежелателни последствия.

В какво се крият тайните на това простичко космическо съоръжение, дадено ни ДАРОМ  от безкрайно БЛАГИЯ И ЛЮБЯЩ ВИСШ КОСМИЧЕСКИ РАЗУМ?  Тя е пореден  /да не кажем последен и отчаян/ опит да се вразуми /неразумното засега/ човечество и да го възпре от бъдещо измъчване на Природата и Майката Земя, а оттам и на Вселената.

ПЪРВО: В неговата форма. Тя е космически издържана, без нито един ъгъл, острота или незаоблен ръб. Всичко е меко, фино, деликатно, нежно. Без АБСОЛЮТНО никакви железни елементи. Ако са необходими такива, то те трябва да бъдат от благородни, цветни метали, които не се влияят от електромагнетизма на земята.

ВТОРО: В нейните размери. Те са трансформатори, носители и  излъчватели на точно определени вибрации  /трептения/, подходящи за човека и за неговото физическо и духовно оцеляване.

При построяването на виделейката, размерите й трябва да бъдат спазени доста точно по древната формула, защото именно ТЕ имат най-голямо значение за правилното приемане, трансформиране /балансиране/, съхранение и предаване на космическата и земна биоенергии, които вътре в нея образуват лъчисто биоелекромагнитно  /можем спокойно да го наречем и квантово/ поле. Или казано по-художествено, формата и размерите са “основата“ на Лейката, която излива Божествения Елей върху молещите се.

Този Елей е СВЕТЛИНАТА. Мисълта на СЪЗДАТЕЛЯ произвежда Светлината, а Всичко след това е производно на НЕЯ. СВЕТЛИНАТА  е Божественият субстракт, без който не може да съществува нито един жив организъм във Вселената. Светлинната енергия участва във всички биохимични и биофизични процеси в живите организми и по-точно казано в клетката. Нейни физически носители в клетката са биофотоните, а енергийната им същност е квантът.

На всяка клетка на човешкия организъм непрекъснато трябва достатъчно светлина и достатъчно кислород, за да функционира нормално. Казахме, че вътре в клетката, която е протоплазмена, носители на светлината са биофотоните, които имат определен минимален брой. Ясно е, че те се набавят от Светлината, но естествената слънчева светлина не е достатъчна, та ако ще човек цял ден да се пече на слънце. Самата Светлина е вид вибрация, както всичко във Вселената. Тъй че, Тя се съдържа по принцип във всичко и Тя самата е Всичко. Човешкият организъм я приема от слънцето, въздуха, водата и храната. Може да бъде приета и от ЖИВОТО СЛОВО  на някой ВЕЛИК  УЧИТЕЛ, но това е друга тема.

Ролята на виделейката, както споменахме, е да “ улови“, трансформира и акумулира биосветлинните вълни, подходящи за “пълненето“ на човека със светлина или с други думи да зареди човешката клетка с биофотони. Светлинните вибрации остават и след залез слънце и молитвената шатра служи като “склад“. Затова можем да наречем виделейката “капан“ за биоенергиите, но по-точно би било “каптаж“, защото тя, когато е поставена на ДОБРЕ ИЗБРАНО МЯСТО, събира, съхранява и балансира енергиите, онази от земното ядро и тази от Космоса. Освен това тя дълго задържа и т.нар. прана. Праната е много фина енергия, която е изключително наситена с хелиеви частици. Когато човек диша често прана, той е изключително здрав и дееспособен. Малко преди изгрев слънце и след това, тя се съдържа практически навсякъде и в голямо количество. Но после, през деня тя се задържа само по високите места на планините /над 1500-2000м/ и то не навсякъде.

Много важно е да се избере ПОДХОДЯЩОТО място за виделейката. Не е необходимо обезателно да бъде високопланинско или дори планинско, важното е да отговаря на някои други фактори. А именно, то се избира от посветен човек или такъв, с доказани биоенергийни способности, честен екстрасенс, опитен радиоестезист.

Мястото се нарича “котлон“, защото “подгрява“ виделейката. Човек с “отворено“ вътрешно зрение усеща или вижда котлона. Той има цвят и форма, а и топлина. По цвят обикновено е чисто наситен яркочервен в долната си част, който прелива в слънчево – оранжево или меко златисто-жълто в горната част. В крайщата може да просветлява или да прелива в светлосиньо до светлолилаво. По форма най-често наподобява кълбо или купа сено.

Човек с развито вътрешно зрение ще види, че във виделейката непрекъснато стои “биоенергийна сфера“, наподобяваща яйце, обърнато с острата си част надолу. Нека припомним, че човешката аура има същата форма.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *